Безсмъртничето, известно още като Орфеево цвете, Родопски силивряк, Родопска хаберлея, Каберлия, Китара, Стирака и Шапива билка (Haberlea rhodopensis) е дребно, многогодишно растение, което принадлежи към групата на семейство Силиврякови (Gesneriaceae).
Има две популярни легенди, които се свързват с името на цветето. Според едната, след като разгневените вакханки разкъсали тялото на митичния певец Орфей, там, където капките кръв докосвали земята, веднага се появявало красиво синьо-виолетово цвете. Втората легенда разказва, че растението се е появило от сълзите на Орфей по изгубената му любима Евредика.
Безсмъртничето е открито за пръв път у нас в Родопите през 1834 г., а науката го регистрира като нов род година по-късно.
В днешно време цветето вирее у нас само в тази планина, като се среща много рядко. Поради тази причина е включено в червената книга на България като защитен растителен вид. Родопският силивряк предпочита да расте на труднодостъпни варовикови скали, които се намират по поречието на река Арда и в района на Ягодинската пещера.
Безсмъртничето е наричано още „възкръсващо цвете“, защото може да издържи до 31 месеца без вода и може да възвърне много бързо своята жизненоспособност при благоприятни условия като влага, топлина и светлина. При падане на ниски температури растението замръзва, без да изсъхва и се възстановява за около 1 час, при положителни температури. Орфеевото цвете е изключително чувствително на атмосферни условия. То свива цветната си чашка при появата на облак и я отваря отново, когато слънцето изгрее отново.
Растежът на безсмъртничето е сходен с този на игликата. Неговите листа са мъхести, оцветени в тъмнозелен цвят. Те водят началото си от корена, имат релефна повърхност и назъбен листен ръб. Развитието им е под формата на розетка, от която израстват цветни стъбла до 15 см през пролетния дезон. Растението цъфти в периода май – юли, когато се развиват от 1 до 5 цветчета, които имат фуниевидна форма. Външната част на чашката е синьо-лилава, а вътрешната е оцветена в бледо синьо и бяло.
Химичният състав на безсмъртничето съдържа различни вещества като флавоноиди, танини, полизахариди, захариди, карбохидрати, липиди, фитостероли, глюкозиди, сапонини, пет свободни фенолни киселини, лутеолин, хесперидин, синапова и ферулова киселини.
За полезните свойства на безсмъртничето са знаели още древните траки, които добавяли растението като съставка в божествената напитката Амброзия, за която се твърдяло, че укрепва здравето и води до дълголетие. Римляните също били запознати с неговите лечебни свойства и затова изобразявали Орфеевото цвете в монетите.
Безсмъртничето оказва подмладяващо и тонизиращо въздействие върху организма и пречиства кръвоносните съдове, черния дроб, бъбреците и стомаха. Полифенолите, които се съдържат в листата на цветето, имат антиоксидантно действие. От Орфеевото цвете може да се приготви тибетски чай, но тъй като той е много силен, се препоръчва прием от него веднъж на пет години. Консумацията му е свързана със странични ефекти, които се дължат на неговото очистващо свойство. Симптомите включват главоболие, виене на свят, болки в гръбначния стълб, болки в раменете и врата. Тези признаци затихват след 2 – 3 дни.
Безсмъртничето се използва за лечение на шап. То действа като лек опият и затова в миналото е използвано от жреците, които при неговото изгаряне изпадали в транс и предсказвали.
Малки количества от листата на Орфеевото цвете се използват за приготвянето на хранителни добавки и козметични продукти.
Ако искате да видите това невероятно растение на живо може да посетите чудните мостове през лятото и да му се насладите. Ще го видите в подножието на единия мост до реката.
